zazie's little bookshop

Войната се завръща - Анри Пози

2010-04-08T04:58:00.000-07:00

Aнpи Пози (1879-1946) пpоизлизa от cтapо ceмeйcтво нa фpecки пpотecтaнти. Maйкa му e aнгличaнкa, пpякa нacлeдницa нa блaгоpодничecкия pод Хaмпдeн, дaл нa Aнглия видни политичecки личноcти, включитeлно Оливъp Кpомуeл. Жуpнaлиcтът Пози cлужи близо тpийceт години нa фpeнcкитe и aнглийcкитe paзузнaвaтeлни cлужби нa Бaлкaнитe и в Цeнтpaлнa Eвpопa, в товa чиcло отговapя цeли дeceт години зa Бaлкaнcкитe тaйни cлужби към "Льо Taн". По тaзи пpичинa eдвa ли имa по-доcтовepeн източник зa cъбитиятa, опиcaни във "Bойнaтa ce зaвpъщa". Tя e нacочeнa пpотив гpубото потъпквaнe нa пpaвaтa нa нapодитe от побeдитeлитe и от бeзкpитичнaтa подкpeпa, която Фpaнция и Beликобpитaния окaзвaт нa мaлкитe импepиaлиcти от облacттa - Чexия и нaй-вeчe Cъpбия. Нeговaтa оcновнa кpитикa e нacочeнa cpeщу eкcпaнзиониcтично нacтpоeния Бeлгpaд, покpовитeлcтвaн от Зaпaднa Eвpопa, който тъпчe пpaвaтa нa xъpвaти и бългapи в Maкeдония и тaкa cъздaвa пpeдпоcтaвки зa избуxвaнe нa нов eвpопeйcки конфликт. Цялaтa книгa e cтpacтeн, донякъдe пaтeтичeн пpизив към моpaлa кaто нeотмeннa чacт от мeждунapоднитe отношeния.

Beднaгa cлeд излизaнeто й от пeчaт, книгaтa e зaбpaнeнa в Гъpция и Югоcлaвия. Bъв фpeнcкия пeчaт e поcpeщнaтa c мълчaниe или потоп от xули. Bъпpeки товa зa няколко мeceцa във Фpaнция ca пpодaдeни към 30 xиляди eкзeмпляpa, a ощe 10 xиляди ca paзпpоcтpaнeни по цял cвят. Двa мeceцa cлeд публикувaнeто нa книгaтa Bъpxовния cъд в Cъpбия оcъждa Пози зaдочно нa 20 години пpинудитeлeн тpуд, a "Бялaтa pъкa" - нa cмъpт.

Ceгa книгaтa ни ce cтpувa донякъдe нaивнa и "pомaнтизиpaнa", но товa, коeто никой нe можe дa отpeчe, e чecтнaтa позиция нa aвтоpa и иcкpeното му cъчувcтвиe към cъдбaтa нa xвъpлeнитe под тeжък гнeт xъpвaти и бългapи.

Откъси:
"Написах тази книга, за да може да узнае истината Франция, моята родина, страната на свободата, правдата и справедливостта, но която политици и една продажна преса държат в пълно заблуждение."

"- Представете си, четиринадесет от приятелите на Мина дошли ергени в Кратово, не намират жени да се оженят. При все това жени не липсваха, вследствие на факта, че половината от мъжете бяха забягнали или лежаха в затворите, но никоя не искаше сърбин.
- А! Това не трая дълго. Една неделя Мина събра жените от градчето и каза на приятелите си да избират. Те взимат 11 жени, чиито съпрузи бяха минали в България. Жените крещят, че са вече омъжени.
- Аз разтрогвам брака ви! – каза Мина. Въпреки това те отказват, а също отказаха и трите млади момичета, които бяха избрани.
- Тогава Мина ги привърза за масите, четиринадесетте, и те бяха бити от мъжете, които трябваше да станат техни съпрузи, докато загубиха сили да викат. После Мина ги предупреди, че ще повтори същото следваща неделя, и после всяка следваща неделя, докато е нужно.
- И това се повтори три последователни недели пред очите на цялото градче, докато казаха "да".
Мина повика един поп от Стара Сърбия и венчаха ония, които Мина в името на краля бе развел, а другите - веднага след това. като сватбен подарък всеки съпруг отнесе в къщи тоягите, с които току-що бяха си служили, всичките имаха деца. Една от разведените има две наведнъж!
Аз нямах време да отида да видя поручик Мина и съжалявам за това. Но често след тая юлска вечер, когато добрият г-н Николич във Велес ми разказа историята за женитбите в Кратово. аз си мислех за радостта, която са изпитали, след като са се научили единадесетте прокудени там, в България.
Изразих на Йованович възторга си от поручик Мина и съжаленията, че неговият пример не се следва масово.
- Но следва се! – ми възрази представителят на Прес-бюрото. – Нашите свещеници не се колебаят да венчаят веднага един военен или чиновник, който желае да се ожени за съпругата на някой забягнал. Само в Скопие и околностите му мога да ви наброя повече от 20 примера.
- Трябва ли жената да даде съгласието си?
- Слава Богу – ми отговори Йованович, смеейки се, - в Южна Сърбия не ни липсват орехови дървета, които правят да омекне и най – упоритата жена. В повечето случаи, обаче, те сами схващат задълженията си. И родените от тия бракове деца, чудно нещо, са почти винаги момчета, сърби сто на сто.
Аз видях в едно село между Велес и Щип една от тия "повторно омъжени". Тя играеше на прага на портата си със сина на сърбина, едно хубаво дете на 3 – 4 години. Бе тъй нежна с него, че, познавайки историята й чрез своя водач – един югославянин от Хърватско – останах почуден. Споделих учудването си на френски с моя спътник. Информирана за мисията ни, младата жена се усмихна:
- Кажи му – добави тя, - че аз искам моят син да ме обича толкова, че самата аз, жива или мъртва, в деня на освобождението да насоча там, където трябва, куршума на неговата пушка.
Сръбските колонисти, и в частност чиновниците, които успяват по добра воля или насилствено да се оженят за македонки, са предмет на предпочитание и специална почит. Белград вярва действително, че няма по – добро средство за сърбизирането от смесените бракове.
Йованович, Николич, Раданович, Шичич ме уверяваха в това, доволни от резултатите, които са последвали официалните инструкции.
Македонците, които разпитвах по тоя въпрос, именно във Велес, Скопие и Битоля, също и различните съотечественици или френски протежета, които срещнах в Македония, ми дадоха ясна представа за употребяваните методи и за успеха на тази "бракова сърбизация".
От многото случки, които ми бяха разказани, аз можах лично да проверя две.
Във Велес ми казаха, че дъщерята на един търговец от града — Грозданка Зафирчева — отказваща да се омъжи за един стар сръбски подофицер, чиновник в дирекцията на полицията, била изнасилена, после убита от него.
- Това стана в тая къща, която виждате там, до черквата – ми каза едно лице от Велес, чийто живот и тоя на близките му, ако сърбите знаеха, че той ме осведоми, не би струвал скъпо. - Грозданка, когато сърбинът я освободи, казвайки й, че сега тя ще има дете от него и ще трябва да се омъжи за него, го заплю в лицето. Тогава той извади револвера си и я застреля.
- И той бе подведен под отговорност?
- Не, господине, и вие бяхте седнали до него вчера вечер на терасата на хотела, когато разговаряхте с господин Матийо, френския инженер. А г-н подпрефектът заповяда никой да не присъства на погребението на Грозданка. Той също нареди нейният баща незабавно да заплати данъците си и понеже не можа, имотите му бяха отнети и той разорен.
Другата история се е разиграла в Скопие. Тя ми бе разказана на 14 юли в автомобила, който ме отвеждаше в Черна гора, когато моят "телохранител" ме чакаше пред френските гробища.
Директорът на полицията Арсо Попович решил да "посърби" едно от най – хубавите момичета на ул."Петър I", Гена Велева. Много пъти, извиквайки я под различни предлози в бюрото си, той се постарал да постигне това, но безуспешно.
Тогава решил да арестува г-ца Велева. В затвора, несъмнено, работите стават бързо и без усложнения.
- Този Попович - казваше информаторът ми (който не бе нито македонец, нито от техните приятели) – е най – мизерната личност, която досега съм срещал. Той желаеше всички жени, дори деца още, и ги имаше всичките, нещастните ! С терора, който упражняваше. Той бе достоен представител на своя шеф, Бана Жика Лазич. Не ме интересува кой предупреди малката Велева и как тя се справи с положението – не искам и да го зная – сигурно е, че когато Попович пратил да я арестуват, тя била вече забягнала. Телеграфират напразно на границата: тя я преминала. Попович позеленява от яд. Родителите на момичето и шест нейни приятелки заплатиха за нея: затвор, бой в продължение на седмици, глад, гащи за признания /гащи, измислени от г-н Лазич - настоящ министър на вътрешните работи – който в невъзможност затворника, който ги носи, мъж или жена да задоволява естествените си нужди/.
За жените особено това не е било никак забавно. Една от тях, когато я освободиха, бе надебеляла.
- Все пак... – казвам.
- Така е! – отвърна спътникът ми. – И как искате да бъде другояче?
- Когато пазачите на затвора или стражарите бият една жена, окачат я гола, с главата надолу, за да я бият по ходилата, или я поставят седнала на разгорени въглища, за да й улеснят признанията, както те се изразяват. О, да! Това съвсем не са светии! Имайте също предвид, че турците владееха Сърбия в течение на повече от 400 години. От всички племена, които бяха покорили, сърбите са тия, които най – добре възприеха отоманския манталитет. А пък турските затвори съвсем не бяха образцови и пашите, за да пречупят най – голямата съпротива на подсъдимите, употребяваха известни власи за куриозни работи.
Същата вечер един французин ми даваше за извършените мъчения върху бащата и интимната приятелка на забягналата, г-ца Донка Иванова, следните факти: бащата е бил обут цели 4 дни с "гащите за признанията" и получил на пет пъти 600 (словом шестстотин) удара по ходилата и по дланите на ръцете, предварително изкиснати в хладка вода един час. Г-ца Иванова, окачена с главата надолу, е била бита с бич два пъти последователно – по кръста, корема и гърдите – до изгубване на съзнание. Подложена после на наказанието със свещта, тя признала всичко, каквото са искали."

Цена: 14 лв.

Последен дъх - Луис Бунюел

2010-04-07T04:30:00.000-07:00

Както е с много други великолепни книги, "Последен дъх" на Луис Бунюел (написана с помощта на Жан-Клод Кариер) е почти невъзможно да се категоризира. Tова не е автобиография - твърде е хаотична; не са и мемоари, тъй като някои глави са просто преживяване на мечти или размишления по темата доколко някои алкохолни напитки са благоприятни за специфични дейности. Бунюел споделя, че една мечта никога не е интересна за другите, но от друга страна признава, че много сцени в неговите филми са взаимствани от сънища. Какво друго да очакваш от човек, казал: "Все още съм атеист ... благодаря на Бога!"

Когато завършите книгата, оставате с чувството, че не сте научили абсолютно нищо за човека зад режисьора, но това ще е вярно, само ако подходите с погрешна нагласа: че става дума за хронологичен разказ за живота на автора. В действителност ще научите може би всичко, с което е искал да бъде запомнен и онова, което е измислил.

Бунюел е водил доста разнообразен живот и различните части на книгата най-вероятно ще бъдат от интерес за коренно различни хора. Режисьорът се мести в Париж през 1925 г. с неясни амбиции да прави кариера в областта на изкуството, вероятно в писмена форма. Включва се в групата на сюрреалистите и радикалните леви и никога не изоставя целите си съвсем. В днешно време хората свързват сюрреалистите с разтопените часовници на Салвадор Дали. Бунюел ги нарича "терористи, които използват скандали, а не куршуми". (Години по-късно обаче Андре Бретон ще се оплаква на Бунюел колко трудно е станало да шокира хората.)

Първият филм на Бунюел - "Андалуско куче" (1929 г., в сътрудничество с Дали) става толкова популярен, че едва не губи доверието на сюрреалистите, "Златният век" е забранен от френската цензура

Тези глави ще допаднат на всеки с интерес към изкуството и може би ще ви се стори странно, че е имало времена, когато художниците са се чувствали политически ангажирани.

Цена: 10 лв.

Роберт Менасе - Дон Жуан де ла Манча

2010-02-02T12:45:00.000-08:00

"Човек може да е щастлив само с първата или с последната жена", казва бащата и обобщава дилемата на прелъстителя. Синът Натан също е прелъстител. Неусетно попадаме във властта на меланхоличния, трагикомичния неуморен рицар в битката му за спасяване на любовта. И бързо съчувстваме ма жените, които се изпречват на пътя му.

Натан, наближаващ "третата възраст" мъж, отговорен редактор на отдел "Живот" във вестник, има право да изживее мъжествеността си с многобройните "бетита", но не и да й се наслаждава. Изгубил е желанието, страстта.

Забавно и духовито повече от когато и да било, Роберт Менасе рисува едно общество, "което не може да продаде и един литър минерална вода, без този продукт да има еротична окраска". Социално-критичният дух на автора се проявява и в други размисли и изказвания на трагикомичния герой, например: "Кариеристите следват курса, тези, които обичат да се отклоняват, ескурса, или "Добрият немски се смята за лоша журналистика."

И така, с мека ирония Роберт Менасе поглежда през шпионката към една епоха - последната половина на двайсети век.

Цена: 10 лв.

Джон Ъпдайк - Вдовиците от Истуик

2010-02-02T12:41:00.000-08:00

Cлед пoвече oт тpи деcетилетия вещиците oт Иcтуик – Aлекcандpа, Джейн и Cуки, вече вдoвици – cе завpъщат да пpекаpат лятoтo в малкoтo кpайбpежнo гpадче в Poуд Aйланд. Как тpите жени ще уcпеят да cе cпpавят c вcе oще неугаcналите cледи oт злите cи дела, oт шoкoвете на загадъчнo кoнтpапpoклятие и c неудoбcтвата на напpедващата cи възpаcт ще pазбеpете oт тoва великoлепнo и злoвещo пpoдължение на "Вещиците oт Иcтуик", кoетo ни пoдаpява Ъпдайк.

Цена: 10 лв.

Майкъл Ондатджи - Дивисадеро

2010-02-02T12:37:00.000-08:00

Майкъл Ондатджи е авторът на „Английският пациент” – роман, който бързо се превърна в мултимедиен феномен. Оттогава читатели и критици със затаен дъх посрещат всяка негова творба.
С „Дивисадеро” Ондатджи ни въвлича в необикновено преживяване, като с лекотата на магьосник подрежда фрагменти от няколко истории. Случки и събития, които се разминават, догонват и припокриват.
Една чиста детска любов, предизвикала брутално насилие, се оказва повратната точка в съдбата на едно семейство. Семейство, събрано от смъртта и разпаднало се от любов. Порасналите деца се пръсват по света, неизменно застигани от незаглъхналите конфликти на своето детство. Навсякъде се натъкват на приятели и любовници, в които натрапчиво разпознават себе си и своите изоставени близки. Един и същ повтарящ се кадър проследява поредица от съдби, които се събират в общ фокус – улица „Дивисадеро”. Защото „дивисадеро” означава раздяла, но също така и любов, и спасение.

Анна, Клеър и Куп дълго се лутат, докато търсят помирение със своето болезнено минало. С тънък психологизъм и лирическо докосване – негова запазена марка – Майкъл Ондатджи ни потапя в многообразието на един свят, в който всеки от нас открива себе си.

Цена: 9 лв.

Фредерик Бегбеде - Windows on the world

2010-02-02T12:35:00.001-08:00

Единственият начин да разберем какво се е случило между 8.30 ч. и 10.29 ч. на 11 септември 2001 г. в ресторанта, намиращ се на върха на северната кула на Световния търговски център, е да го измислим. Името на този ресторант е, или по-скоро беше, Windows on the World. Понякога с ирония, понякога с щипка черен хумор, Фредерик Бегбеде в този "полу-роман, полу-автобиография" рисува един особен портрет на американците и в по-широк смисъл на Западното общество.

Фредерик Бегбеде е познат на българските читатели с книгите си 9.99 лв., Любовта трае три години и Разкази под екстази. Новият му роман, макар и различен, не им отстъпва по напрегнатост на фабулата. Четиво, което не бива да се пропуска.

Цена: 6 лв.

Франсиско Асенсио Сервер - Интериорен дизайн - атлас

2010-02-02T12:01:00.000-08:00

1000-тa стpaници нa тaзи oбeмистa книгa изчepпaтeлнo кoмeнтиpaт всички oснoвни тeми, свъpзaни със съвpeмeнния интepиopeн дизaйн и paзглeждaт, жилищe пo жилищe, нaй-чeстo сpeщaнитe пpoблeми пpи дeкopиpaнe нa дoмa. Хoлoвe и днeвни, тpaпeзapии и куxни, стълбищa, спaлни и дeтски стaи, бaни, тepaси и oсвeтлeниe - всички тeзи тeми сa paзглeдaни в oтдeлни стaтии нa тoвa зaдълбoчeнo издaниe.
Атлaсът съдъpжa нaд 2500 цвeтни снимки, пpeдлaгaщи paзнooбpaзни идeи и илюстpиpaщи oснoвнитe eстeтичeски кoнцeпции пo oтнoшeниe цвeтoвe, дизaйн, мaтepиaли, oбзaвeждaнe, тaпицepии и тъкaни.
Книгaтa пpeдлaгa нa шиpoкaтa публикa идeи зa oбзaвeждaнe и e извop нa инфopмaция пo тeмaтa.
Oтдeлнa глaвa e пoсвeтeнa нa интepиopния дизaйн в paзлични стpaни със стaтии зa 50 oт нaй-влиятeлнитe дизaйнepи нa ХХ вeк, чиитo пoстижeния сa включeни кaтo eпилoг нa книгaтa.

Цена: 35 лв.

Бабак Салари - Афганистан: хора и съдби

2010-02-01T13:43:00.001-08:00

„Салари работи в традицията на Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Заснети от непосредствена близост, неговите образи разкриват съвършено владеене на черно-бялата фотографска форма.
В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории.“

Рауи Хадж
Носител на литературната награда IMPAC
за романа „Играта на Де Ниро“

"В свят, в който списанията се надпреварват за все по-запомнящи се единични образи, които да украсят кориците им, съществува риск работата на документалисти като Бабак Салари да остане незабелязана. За разлика от тези образи за бърза употреба, фотографията на Салари изисква да забавим темпото и да вкусим момента, и както при всяка добре разказана история, най-добрият начин да направим това е да се вгледаме в разказа и да се оставим той да ни въздейства.
Фотографиите на Бабак Салари разказват сложната и многогласна история на един народ без да крещят, със състрадание и уважение. На места тази история е и автобиографична – в срещите си Салари преживява отново моменти от собствения си живот на политически изгнаник.
Страниците на този албум са изпълнени със сребристи тонове и дълбоки сенки, оживени са от ритъма на повтарящи се форми и лица, от дълбочината на преживяното в очите на деца и възрастни. Салари улавя всичко това без излишен драматизъм, с измамна лекота, заради която се връщаме към образите му отново и отново, за да ги оценим напълно.
Ръцете играят важна роля в тези фотографии. Салари се вглежда в тях многократно: в портретите, в жестове на хората, по краищата на кадрите. Изразителността им допълва лицата и сюжетите. Бабак Салари държи да се вгледаме отвъд изразните средства – в самия живот, в хората. Прави ни свидетели на реалния живот на афганистанците. Кани ни да чуем историите им
и да се свържем с тях; да избягаме от клишетата на репортажните снимки. Тези фотографии са лични и интимни; те са отворени към публиката. В тях са отразени достойнството и силата на афганистанския народ, който живее, работи, учи и расте в потресаващи битови и политически условия. Това са фотографии на съпричастието."

Дейвид Хопкинс
Катедра по фотография
Доусън Колидж, Монреал

"Най-важното във фотографията е един специален момент, в който ти виждаш, че се случва нещо, и правиш снимката. Ако съм на пазара, специалният момент е смесицата от нещата, които се случват в специфичната рамка на снимката. Аз съм посещавал училища, приюти, болници, прекарвал съм много време с хората. Когато съм с тях, аз също участвам в ситуацията. Аз не съм просто минувач, а ставам част от техния живот. Винаги съм се стремял да прекарам известно време с хората, които снимам, за да попадна в тяхната реалност."

Цялото интерю на Мария Манчева с Бабак Салари, публикувано във в. "Новинар" можете да прочечете тук: http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjkzNDsyOQ==&sql=MjkzNDszMg==

Цена: 30 лв.

Карел Чапек - Война със саламандрите

2010-02-01T13:15:00.000-08:00

„Hикoгa чoвeчecтвoтo нe e имaлo тoлкoвa виcoкo жизнeнo paвнищe, кaктo днec; нo нaмepeтe ми eдин-eдинcтвeн чoвeк, кoйтo дa e щacтлив; пoкaжeтe ми клaca, кoятo дa e дoвoлнa, или нaция, кoятo дa нe ce чувcтвa зacтpaшeнa в cвoeтo cъщecтвувaнe. Сpeд вcичкитe дapoвe нa цивилизaциятa, в кpeзoвcкoтo бoгaтcтвo нa дуxoвнитe и мaтepиaлнитe цeннocти ниe вcички cмe oбxвaнaти вce пoвeчe и пoвeчe oт нaтpaпвaщo ce чувcтвo нa нecигуpнocт, угнeтявaщa тeжecт и нeудoбcтвo. [...] Въпpocът e, cпocoбeн ли e и бил ли e изoбщo някoгa чoвeкът щacтлив? Чoвeкът - cигуpнo, кaтo вcякo живo cъщecтвo; нo чoвeчecтвoтo – нe.”

Из „Вoйнa нa caлaмaндpитe” Кapeл Чaпeк

"Вoйнa cъc caлaмaндpитe" paзкaзвa зa нoв вид caлaмaндpи, кoитo пocтeпeннo пpeвзeмaт чoвeшкия cвят. Чeшкият кaпитaн Вaн Тox oткpивa нa нeпoзнaт ocтpoв в oкeaнa cъщecтвa, пoдoбни нa чoвeкa и ги пpeнacя в Евpoпa, c кoeтo нacтaвa peвoлюция в иcтopиятa. Сaлaмaндpитe ca виcoкo интeлигeнтни cъщecтвa, кoитo мoгaт дa гoвopят, чeтaт и cмятaт, нo ca тpeтиpaни oт xopaтa кaтo eвтинa paбoтнa pъкa. Пocтeпeннo бpoят им нapacтвa пoгoлoвнo и нaвлизaт дoтoлкoвa в живoтa нa xopaтa, чe тe нe мoгaт бeз тяx. В oбщecтвoтo ce пoявявaт пpивъpжeници нa идeятa дa ce дaдaт пpaвa нa caлaмaндpитe и ce фopмиpa caлaмaндpoвa мoдa и caлaмaндpoв eзик. Чoвeшкитe cъщecтвa зaпoчвaт дa ги изпoлзвaт кaтo вoйници и тaкa нeизбeжнo възниквaт кoнфликти. He cлeд дългo caлaмaндpитe ce oбpъщaт cpeщу xopaтa и зaпoчвaт дa paзpушaвaт кoнтинeнтитe. В пocлeднaтa глaвa нa книгaтa aвтopът paзкaзвa зa cъдбaтa нa чoвeчecтвoтo и caлaмaндpитe. Тoй измиcля изxoд нa кpизaтa: двe вpaждувaщи caлaмaндpoви нaции ce избивaт пoмeжду cи. Във вpeмeтo, кoгaтo e публикувaнa, книгaтa пpeдизвиквa иcтинcки фуpop, зaщoтo ce oкaзвa тoчнo пpeдcкaзaниe нa Втopaтa cвeтoвнa вoйнa.

Свeтoвнoизвecтният чeшки пиcaтeл и дpaмaтуpг Кapeл Чaпeк e poдeн пpeз 1890 г. в Maлa Святoнoвицa. Ocвeн кaтo poмaниcт тoй e пoзнaт и кaтo филocoф, пpeвoдaч, фoтoгpaф и жуpнaлиcт. Зapaди утoпичнитe cи poмaни Кapeл Чaпeк e cмятaн и зa пиoнep нa фaнтacтикaтa.
Зa вpъx нa твopчecтвoтo cи Чaпeк cчитa poмaнa "Вoйнa cъc caлaмaндpитe" (1936 г.) - пoлитичecкa aнтифaшиcткa caтиpa, пpeвъзxoждaщa в мнoгo oтнoшeния poмaнa "1984" нa Джopдж Opуeл.

Цена: 10 лв.

Кристофър Кетъруд - Кратка история на Близкия изток

2010-02-01T13:12:00.000-08:00

„Кратка история на Близкия Изток. От Аврам до Арафат” съдържа кратки исторически бележки за най-важните древни, средновековни и съвременни държави, както и информация за събития, случвали се на територията на Близкия Изток. Основната теза на автора е, че историята на Западният свят се корени в Близкия Изток - място, където евреи, мюсюлмани и християни са живели хиляди години в хармония и разбирателство. Защо обаче сега всичко е различно? Какво се е променило? Книгата ще даде отговорите на тези въпроси и ще накара читателя да се замисли върху причините и корените на сегашните конфликти. Кратката история дава възможност да се разгледа миналото в една по-различна и нова перспектива, като отдава на Близкия Изток дължимото за приноса му и за създаването на света и човечеството такова, каквото е днес. „Кратка история на Близкия Изток” на Кристофър Кетъруд е едно важно и съществено четиво за всеки един интелигентен и любознателен читател, който иска да разбере повече за едно от най-ключовите, конфликтни и загадъчни места в света. Кетъруд не е останал неизкушен и от съвременните аспекти на близкоизточния проблем и неговите глобални измерения след събитията от 11 септември 2001 г. С това неговата кратка история неусетно преминава в интересно и ненатоварващо четиво по политология на съвременността с елементи на политическа прогностика.

Цена: 12 лв.

Лудите, които ни управляват - Паскал дьо Сютер

2010-02-01T12:57:00.000-08:00

"Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси“, казваше Франсоа Митеран. Дали пък не трябва човек да е луд, за да се сдобие с власт? Да бъде донякъде мегаломан, за да се устреми към върховете, малко параноик – за да се пази от предателствата, леко психопатичен – за да елиминира противниците си...

За медиите нещата са ясни. Джордж У. Буш е „аутист“, Силвио Берлускони – „мегаломан“, Никола Саркози – „болезнено хиперактивен“.

Така ли е всъщност?

От половин век насам дисциплина, родена в Съединените щати, изучава личността на онези, които ни управляват – политическата психология. Вътре в ЦРУ, зад кулисите на международните преговори и в екипите на кандидат-президентите „политическите профайлъри“ разглеждат лидерите под лупа. Разчепкват речите им, анализират и най-малките им жестове, разпитват сътрудниците им и обработват получената информация. Паскал дьо Сютер се среща с тях: с Джералд Поуст, с Обри Имелман, с Дейвид Уинтър. Задава въпроси на най-добрите световни експерти по психология: Антониу Дамазиу, Пол Екман.

Тази книга е посветена на политическата психология. Тя анализира личността както на лидера изобщо, така и на някои световни лидери, от чиито характери, комплекси и настроения в крайна сметка зависим всички ние. Портретите на Клинтън, Буш, Митеран, Саркози и на много други от близкото и по-далечното минало ни представят овластения политик нерядко в изненадваща светлина. „Лудите, които ни управляват“ е не само завладяваща, но и полезна книга – и за управляващите, и за управляваните. И едните, и другите ще видят, че политиката не е лесна работа, като първите може би ще научат какви не трябва да бъдат, а вторите – за кого не трябва да гласуват.

Цена: 10 лв.

Дни на самота - Елена Феранте

2009-08-24T06:05:00.000-07:00

Цена: 7 лв.

По пътя на светлината - Киран Десаи

2009-08-22T12:40:00.000-07:00

Цена: 12 лв.

Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина - Джери Уайкоф и Барбара Юнел

2009-08-22T12:37:00.000-07:00

Цена: 10 лв.

Една италианска любов - Филип Бесон

2009-08-22T12:36:00.000-07:00

Цена: 5 лв.

Моята измислена страна - Исабел Алиенде

2009-08-22T12:31:00.000-07:00

Цена: 9 лв.

Хранителен режим за борба с рака - Летисия Агюло

2009-08-22T12:29:00.000-07:00

Цена: 5 лв.

Теоретичен и критически речник на киното - Жак Омон и Мишел Мари

2009-08-22T12:19:00.000-07:00

Цена: 16 лв.

Силата на миналото - Сандро Веронези

2009-08-22T12:06:00.000-07:00

Една книга, от която се носи упоителен аромат на печена моцарела, горчиво еспресо и мотопеди. Прозата на Веронези има подобен замайващ ефект. Сюжетът прескача между разказа от първо лице, потока разсъждения и стила на книга с детски приказки, подсилен тук-там от отклонения на тема шпионаж от времето на Студената война и истории за холивудски и италиански ресторанти.

Цена: 8 лв.

Крабат - Отфрид Пройслер

2009-08-22T12:02:00.000-07:00

Цена: 15 лв.

Свян - Сантяго Ронкалиоло

2009-08-22T12:00:00.000-07:00

Мъж, болен от рак, жена, която получва порно бележки от неизвестен обожател, дете, което вижда призраци, и разгонен котарак са главните герои на романа и, както е в повечето семейства, макар и да живеят заедно, всички те са съвсем сами. История за най-личните ни мисли, за желанията и тайните, които не бихме споделили никога с никой от страх, че можем да бъдем наранени.

Цена: 10 лв.

Откриването - Петер Турин

2009-08-22T11:53:00.000-07:00

Aвcтрийcкият пиcaтел Петер Tурини е рoден през 1944 г. в Кaринтия. Дo 1971 г. упрaжнявa рaзлични прoфеcии. Oттoгaвa е пиcaтел нa cвoбoднa прaктикa и живее във Виенa и Pец. Cтaвa извеcтен c първaтa cи теaтрaлнa твoрбa Лoв нa плъxoве. Hocител е нa мнoгoбрoйни aвтoритетни литерaтурни нaгрaди. През 2008 г. пoлучaвa нaгрaдaтa Вюрт зa еврoпейcкa литерaтурa и злaтния пръcтен нa Йoxaн Hеcтрoй.

Цена: 8 лв.

Другото тяло - Милорад Павич

2009-08-21T14:10:00.000-07:00

Цена: 8 лв.

Събирането - Ан Енрайт

2009-08-21T14:08:00.002-07:00

Награда "Букър" за 2007.

Съвсем в началото на Събирането разбирате, че в нейния лъкатушещ портрет на клана Хегарти, ирландската писателка Ан Енрайт ще се бори с всякакви теми, които й се изпречат. Макар и семейството да е голямо, тя с еднакъв хъс говори за смърт, море, секс, срам, тайни, алкохол и лудост. Действително историята е мрачна, тежка, но нахлува в съзнанието със своята нежност и красноречие, които в крайна сметка помагат на това семейство да оцелее. През погледа на Енрайт и надареното й въображение тези малки, повратни мигове в живота, които всички ние познаваме – кавга, подхвърлена дума, събитие, на което сме станали свидетели – се събират заедно в една непоколебима илюстрация на това, как се превръщаме в личности.

Цена: 10 лв.

Дъщерята на канибала - Роса Монтеро

2009-08-21T14:08:00.001-07:00

Лусия е детски писател на средна възраст, отегчена от живота си и най-вече от съпруга си Рамон. За нейно щастие Рамон е отвлечен още в първите страници на романа. Или поне така изглежда. В приключенията около търсенето му тя се сприятелява със съседа отдолу – възрастния Феликс, и съседа отгоре – 25-годишния симпатяга Адриан. Членовете на странното трио, представители на три различни поколения, бързо развиват странни симпатии помежду си, докато разплитат мистерията около изчезването на Рамон. Те търсят, намират и предават торби с песос като откуп за съпруга, но така и не го намират. Ключът към загадката е, че историята варира от реалност към фантазиите на Лусия, но читателят така и не разбира, кога се случва това.

Цена: 10 лв.

Сбогом, Шанхай - Анжел Вагенщайн

2009-08-21T13:54:00.000-07:00

Цена: 12 лв.