Както е с много други великолепни книги, "Последен дъх" на Луис Бунюел (написана с помощта на Жан-Клод Кариер) е почти невъзможно да се категоризира. Tова не е автобиография - твърде е хаотична; не са и мемоари, тъй като някои глави са просто преживяване на мечти или размишления по темата доколко някои алкохолни напитки са благоприятни за специфични дейности. Бунюел споделя, че една мечта никога не е интересна за другите, но от друга страна признава, че много сцени в неговите филми са взаимствани от сънища. Какво друго да очакваш от човек, казал: "Все още съм атеист ... благодаря на Бога!"
Когато завършите книгата, оставате с чувството, че не сте научили абсолютно нищо за човека зад режисьора, но това ще е вярно, само ако подходите с погрешна нагласа: че става дума за хронологичен разказ за живота на автора. В действителност ще научите може би всичко, с което е искал да бъде запомнен и онова, което е измислил.
Бунюел е водил доста разнообразен живот и различните части на книгата най-вероятно ще бъдат от интерес за коренно различни хора. Режисьорът се мести в Париж през 1925 г. с неясни амбиции да прави кариера в областта на изкуството, вероятно в писмена форма. Включва се в групата на сюрреалистите и радикалните леви и никога не изоставя целите си съвсем. В днешно време хората свързват сюрреалистите с разтопените часовници на Салвадор Дали. Бунюел ги нарича "терористи, които използват скандали, а не куршуми". (Години по-късно обаче Андре Бретон ще се оплаква на Бунюел колко трудно е станало да шокира хората.)
Първият филм на Бунюел - "Андалуско куче" (1929 г., в сътрудничество с Дали) става толкова популярен, че едва не губи доверието на сюрреалистите, "Златният век" е забранен от френската цензура
Тези глави ще допаднат на всеки с интерес към изкуството и може би ще ви се стори странно, че е имало времена, когато художниците са се чувствали политически ангажирани.
Цена: 10 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар